Самотник
Кой в черната, самотна нощ
пропада бавно, плачейки в калта.
Кой, чиито скръбен лик се озарява
от крещяща лунна светлина.
Човек ли бе да го опишеш,
бездомник, може би, случаен.
Лежи във свойте дрипи мръсни,
за никого неразбираем.
Лежи самотно в свойта простотия,
лежи, но с вдигната глава.
Очите му броят звездите...
Но на кой му пука за това?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гюлен Все права защищены
