26 sept 2017, 14:09

Самотно е

927 2 2

 

Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.

Тук нежният глас на
свистяща вина
разплита последния възел.

Полумесец и сън
са приятно сами,
капки звездни безброй 
се надтичват.

Пропиляват това,
полудяло от вятър,
или нарисувано
в една вечна крива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смела и нестандартна образност, без фалш и маниерност. Аплодирам я, защото зная колко трудно е да бъдеш новатор. А ти си точно такъв новатор, Йоана. Засега малцина ще те оценят, но точно по това се отличава златото от пиринча. Вторият възторгва масите. Евтиният кич винаги е на мода. Особено във времената, когато Радка Пиратка се котира по-високо от "Танхойзер" на Вагнер. Поставям в Любими!
  • непонятен затвор.... и някак го почувствах...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...