Самотно е

Поезия » Акростихове, Друга

915 2 2

Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.

Тук нежният глас на
свистяща вина
разплита последния възел.

Полумесец и сън
са приятно сами,
капки звездни безброй
се надтичват.

Пропиляват това,
полудяло от вятър,
или нарисувано
в една вечна крива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Смела и нестандартна образност, без фалш и маниерност. Аплодирам я, защото зная колко трудно е да бъдеш новатор. А ти си точно такъв новатор, Йоана. Засега малцина ще те оценят, но точно по това се отличава златото от пиринча. Вторият възторгва масите. Евтиният кич винаги е на мода. Особено във времената, когато Радка Пиратка се котира по-високо от "Танхойзер" на Вагнер. Поставям в Любими!

2017-09-26T15:43:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

непонятен затвор.... и някак го почувствах...

2017-09-26T14:44:56+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0