limeruna (Йоана)
49 570

26 сент. 2017 г., 14:09

Самотно е

Поэзия » Акростихи, Другая

931 2 2

Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.

Тук нежният глас на
свистяща вина
разплита последния възел.

Полумесец и сън
са приятно сами,
капки звездни безброй
се надтичват.

Пропиляват това,
полудяло от вятър,
или нарисувано
в една вечна крива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Смела и нестандартна образност, без фалш и маниерност. Аплодирам я, защото зная колко трудно е да бъдеш новатор. А ти си точно такъв новатор, Йоана. Засега малцина ще те оценят, но точно по това се отличава златото от пиринча. Вторият възторгва масите. Евтиният кич винаги е на мода. Особено във времената, когато Радка Пиратка се котира по-високо от "Танхойзер" на Вагнер. Поставям в Любими!

2017-09-26T15:43:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

непонятен затвор.... и някак го почувствах...

2017-09-26T14:44:56+03:00

Выбор редактора

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0