26 сент. 2017 г., 14:09

Самотно е

923 2 2

 

Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.

Тук нежният глас на
свистяща вина
разплита последния възел.

Полумесец и сън
са приятно сами,
капки звездни безброй 
се надтичват.

Пропиляват това,
полудяло от вятър,
или нарисувано
в една вечна крива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смела и нестандартна образност, без фалш и маниерност. Аплодирам я, защото зная колко трудно е да бъдеш новатор. А ти си точно такъв новатор, Йоана. Засега малцина ще те оценят, но точно по това се отличава златото от пиринча. Вторият възторгва масите. Евтиният кич винаги е на мода. Особено във времената, когато Радка Пиратка се котира по-високо от "Танхойзер" на Вагнер. Поставям в Любими!
  • непонятен затвор.... и някак го почувствах...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...