26 сент. 2017 г., 14:09

Самотно е

925 2 2

 

Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.

Тук нежният глас на
свистяща вина
разплита последния възел.

Полумесец и сън
са приятно сами,
капки звездни безброй 
се надтичват.

Пропиляват това,
полудяло от вятър,
или нарисувано
в една вечна крива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смела и нестандартна образност, без фалш и маниерност. Аплодирам я, защото зная колко трудно е да бъдеш новатор. А ти си точно такъв новатор, Йоана. Засега малцина ще те оценят, но точно по това се отличава златото от пиринча. Вторият възторгва масите. Евтиният кич винаги е на мода. Особено във времената, когато Радка Пиратка се котира по-високо от "Танхойзер" на Вагнер. Поставям в Любими!
  • непонятен затвор.... и някак го почувствах...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...