10 ene 2014, 9:39

Самозадоволяване по навик +18

1.6K 0 4


Зимната прохлада спохожда моя гръб
и с дебелите терлици се чувствам като ръб.
Търся начин да се сгрея, но пари за печка няма,
бих се раздвижил, но ленивостта ми е голяма.
И ето, в гащите си пъхам студената ръка 
и почвам да се барам долу – ей така.

 

Със свободната ръка пиша странни думи
к’во гледа ми се ся – тийн или пък пуми?
Ръката ми се измори и съм вир вода,
а тъкмо намерих любимото порно – О, да!
Свършвам крещейки и прещраквам всички табове,
щом си имам ръце не ми трябват сексуални актове.

 

Всичко отмина, аз още дишам тежко, 
крие се от срам пишлето ми младежко. 
Бърша монитора, тъжен, изцапан, но стоплен,
този спомен ще си го взема в живота задгробен.
„Ох, господи, какво си правя с живота?” –
мисля си аз и пак пускам Дота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...