10.01.2014 г., 9:39

Самозадоволяване по навик +18

1.5K 0 4


Зимната прохлада спохожда моя гръб
и с дебелите терлици се чувствам като ръб.
Търся начин да се сгрея, но пари за печка няма,
бих се раздвижил, но ленивостта ми е голяма.
И ето, в гащите си пъхам студената ръка 
и почвам да се барам долу – ей така.

 

Със свободната ръка пиша странни думи
к’во гледа ми се ся – тийн или пък пуми?
Ръката ми се измори и съм вир вода,
а тъкмо намерих любимото порно – О, да!
Свършвам крещейки и прещраквам всички табове,
щом си имам ръце не ми трябват сексуални актове.

 

Всичко отмина, аз още дишам тежко, 
крие се от срам пишлето ми младежко. 
Бърша монитора, тъжен, изцапан, но стоплен,
този спомен ще си го взема в живота задгробен.
„Ох, господи, какво си правя с живота?” –
мисля си аз и пак пускам Дота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...