10 янв. 2014 г., 09:39

Самозадоволяване по навик +18

1.6K 0 4


Зимната прохлада спохожда моя гръб
и с дебелите терлици се чувствам като ръб.
Търся начин да се сгрея, но пари за печка няма,
бих се раздвижил, но ленивостта ми е голяма.
И ето, в гащите си пъхам студената ръка 
и почвам да се барам долу – ей така.

 

Със свободната ръка пиша странни думи
к’во гледа ми се ся – тийн или пък пуми?
Ръката ми се измори и съм вир вода,
а тъкмо намерих любимото порно – О, да!
Свършвам крещейки и прещраквам всички табове,
щом си имам ръце не ми трябват сексуални актове.

 

Всичко отмина, аз още дишам тежко, 
крие се от срам пишлето ми младежко. 
Бърша монитора, тъжен, изцапан, но стоплен,
този спомен ще си го взема в живота задгробен.
„Ох, господи, какво си правя с живота?” –
мисля си аз и пак пускам Дота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...