Jan 10, 2014, 9:39 AM

Самозадоволяване по навик +18

1.5K 0 4


Зимната прохлада спохожда моя гръб
и с дебелите терлици се чувствам като ръб.
Търся начин да се сгрея, но пари за печка няма,
бих се раздвижил, но ленивостта ми е голяма.
И ето, в гащите си пъхам студената ръка 
и почвам да се барам долу – ей така.

 

Със свободната ръка пиша странни думи
к’во гледа ми се ся – тийн или пък пуми?
Ръката ми се измори и съм вир вода,
а тъкмо намерих любимото порно – О, да!
Свършвам крещейки и прещраквам всички табове,
щом си имам ръце не ми трябват сексуални актове.

 

Всичко отмина, аз още дишам тежко, 
крие се от срам пишлето ми младежко. 
Бърша монитора, тъжен, изцапан, но стоплен,
този спомен ще си го взема в живота задгробен.
„Ох, господи, какво си правя с живота?” –
мисля си аз и пак пускам Дота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...