Сблъсък на две усещания – за празничност
и за недостатъчност след празника...
Не зимува вече душата ми. Пролетно празнична е.
Винаги за нея има отворен къс небе.
Наднича светъл лъч с ято спомени...
Струни в шепите на вятъра довяват
дъх от топлината на косите ти...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
Естествено е да носиш спомените като празници, които са причина за емоции в добрия смисъл на думата!
Поздравления, Павлина!