10 abr 2016, 16:49

Се7ем 

  Poesía » Filosófica
1996 6 32

           

 

 

                 Се7ем

 

 

 

Огледах се... И себе си познах.

Наоколо, сред хорската Омраза.

На Алчността от млякото бозах!

Но ме разяде като метастаза...

 

Във Леността снагата си превих

и сетните си чувства изживявах.

От Гордостта главата ме боли,

понеже никога не я прекланях...

 

Завистта със мен се подигра,

събраното погубих толкоз лесно!

Отдадох сетивата на Сластта,

пирувах с Лакомията чудесно...

 

Предадох се!... Затиснат от греха...

Не може да възкръсне прецъфтялото...

Разбитата мечта във мен се взря!...

През погледа ми... Вперен в огледалото...

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??