10.04.2016 г., 16:49 ч.

Се7ем 

  Поезия » Философска
5.0 / 30
2152 6 32
Се7ем
Огледах се... И себе си познах.
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза...
Във Леността снагата си превих
и сетните си чувства изживявах.
От Гордостта главата ме боли,
понеже никога не я прекланях...
Завистта със мен се подигра,
събраното погубих толкоз лесно!
Отдадох сетивата на Сластта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Предложения
  • Морето е с отворени очи. И гали тихо нежният му гребен, и учи песента да не горчи без тебе, и единст...
  • Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...

Още произведения »