Се7ем

Поэзия » Философская

2.4K 6 32

Се7ем

Огледах се... И себе си познах.

Наоколо, сред хорската Омраза.

На Алчността от млякото бозах!

Но ме разяде като метастаза...

Във Леността снагата си превих

и сетните си чувства изживявах.

От Гордостта главата ме боли,

понеже никога не я прекланях...

Завистта със мен се подигра,

събраното погубих толкоз лесно!

Отдадох сетивата на Сластта,

пирувах с Лакомията чудесно...

Предадох се!... Затиснат от греха...

Не може да възкръсне прецъфтялото...

Разбитата мечта във мен се взря!...

През погледа ми... Вперен в огледалото...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЧАР (Чавдар Кунчев)

*

2020-01-01T17:43:07+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Разбирам за какво говориш. И аз съм бил там...

2018-06-27T20:46:02+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Тази суша, Ани е много специална, понеже поезия се пише не когато поискаш, а когато тя поиска. Няма смисъл да тормозя нито листа, нито себе си...А идеи колко много имам, ама само толкова! Желая ти здраве, пък някой ден, ако завали, ще се върна!

2018-05-14T14:53:18+03:00
Anita765 (Ани Монева)

А лейка няма ли за тази суша?
Хубаво е да се върнеш...

2018-05-13T21:40:13+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

Защото сушата, която ме е обзела, е по голяма от тази в Сахара...Дано капне някога...Сещам се за един стар хит на Диана експрес - "Молитва за дъжд", като за случая е подходящ!

2018-04-21T15:50:12+03:00