4 ene 2009, 20:54

Себе си?

1K 1 2
 

Сред рухнали стени открих се -

малка, черна и сама.

Седнала във ъгъла

(по турски),

скръстила във грозен кръст

крака...

 

Там до мен стоеше

прах от счупените ми,

изсъхнали мечти.

Стоеше спомен -

мрачна, прашна снимка

на момиче с весели,

очакващи очи...

 

Поглед - смътно син.

Някак с уплах. Се проточи.

Слънчогледи - жълти и любими

някак гневно гледат

и ме сочат?!

 

Покрита с песимизъм.

Задъхана от сивост.

Във света.

Стоях. И гледах.

С прозорливост.

И ваех уж надежди, скрити

в есенни листа.

 

Дай ми мен, живот!

Дай ми слънце! Да прогледна...

 

Мразя се.

Счупих себе си.

И слънчогледа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Ракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....