Ането (Ани Ракова)
43 31
4.01.2009 г., 20:54 ч.

Себе си? 

  Поезия » Философска
712 1 2
 

Сред рухнали стени открих се -

малка, черна и сама.

Седнала във ъгъла

(по турски),

скръстила във грозен кръст

крака...

 

Там до мен стоеше

прах от счупените ми,

изсъхнали мечти.

Стоеше спомен -

мрачна, прашна снимка

на момиче с весели,

очакващи очи...

 

Поглед - смътно син.

Някак с уплах. Се проточи.

Слънчогледи - жълти и любими

някак гневно гледат

и ме сочат?!

 

Покрита с песимизъм.

Задъхана от сивост.

Във света.

Стоях. И гледах.

С прозорливост.

И ваех уж надежди, скрити

в есенни листа.

 

Дай ми мен, живот!

Дай ми слънце! Да прогледна...

 

Мразя се.

Счупих себе си.

И слънчогледа?

© Ани Ракова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??