Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
14 jun 2021, 21:43  

Сеитба 

  Poesía » Filosófica, Otra
395 1 5

Разлюля се небето на зрака

и набрида последното слънце.

Ветровете ожънаха мрака,

а Земята смали се до зрънце 

 

Разболя се от завист човекът

и набъбна до цирей вонящ.

Алчността му направи пътека

до вратите на ада горящ.

 

Разора тишината простора,

синевата разрови със плуг

и пося неродените хора,

да растат за живота по - друг.

 

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??