Jun 14, 2021, 9:43 PM  

Сеитба 

  Poetry » Phylosophy, Other
375 1 5

Разлюля се небето на зрака

и набрида последното слънце.

Ветровете ожънаха мрака,

а Земята смали се до зрънце 

 

Разболя се от завист човекът

и набъбна до цирей вонящ.

Алчността му направи пътека

до вратите на ада горящ.

 

Разора тишината простора,

синевата разрови със плуг

и пося неродените хора,

да растат за живота по - друг.

 

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??