Разлюля се небето на зрака
и набрида последното слънце.
Ветровете ожънаха мрака,
а Земята смали се до зрънце
Разболя се от завист човекът
и набъбна до цирей вонящ.
Алчността му направи пътека
до вратите на ада горящ.
Разора тишината простора,
синевата разрови със плуг
и пося неродените хора,
да растат за живота по - друг.
© Хари Спасов All rights reserved.