14 июн. 2021 г., 21:43  

Сеитба 

  Поэзия » Философская, Другая
305 1 5

Разлюля се небето на зрака

и набрида последното слънце.

Ветровете ожънаха мрака,

а Земята смали се до зрънце 

 

Разболя се от завист човекът

и набъбна до цирей вонящ.

Алчността му направи пътека

до вратите на ада горящ.

 

Разора тишината простора,

синевата разрови със плуг

и пося неродените хора,

да растат за живота по - друг.

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??