Сенки в здрача
СЕНКИ В ЗДРАЧА
Безнадеждни, далечни пространства.
Тишина – сякаш бала памук.
Беше влюбен и шедър, и ласкав –
с мен когато премина оттук.
Сред тревите с разтворени шепи
залюля ни дъхът им зелен.
И в страстта на вечерния шепот
ти не каза, че тръгваш от мен.
Нито думичка, жест или намек,
за това, дето ни предстои.
Здрачът син натежа като камък.
И се лута из моята памет –
както в непроходим лабиринт,
на свещицата крехкият пламък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
