Сенки в здрача
СЕНКИ В ЗДРАЧА
Безнадеждни, далечни пространства.
Тишина – сякаш бала памук.
Беше влюбен и шедър, и ласкав –
с мен когато премина оттук.
Сред тревите с разтворени шепи
залюля ни дъхът им зелен.
И в страстта на вечерния шепот
ти не каза, че тръгваш от мен.
Нито думичка, жест или намек,
за това, дето ни предстои.
Здрачът син натежа като камък.
И се лута из моята памет –
както в непроходим лабиринт,
на свещицата крехкият пламък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
