18 nov 2011, 13:39

Сергия за цветя

  Poesía » Civil
1K 0 26

Избрах си от сергия за цветя -

два гербера - за гроба на България.

А там - сред бурените и калта

ме дебнат псета, просяци и гарвани.

 

Да се облажат сладко от смъртта,

че лешоядите не спазват пости.

Остатъка от моята храна,

очакват да им дам за „Бог да прости!".

 

Но аз не моля Бог да Я прости.

Той няма за какво да и прощава.

Ако е Господ - ще Я възкреси

и ще възвърне древната и слава.

 

Тогава, и единствено тогава,

ще се смиря, но няма да забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...