Избрах си от сергия за цветя -
два гербера - за гроба на България.
А там - сред бурените и калта
ме дебнат псета, просяци и гарвани.
Да се облажат сладко от смъртта,
че лешоядите не спазват пости.
Остатъка от моята храна,
очакват да им дам за „Бог да прости!".
Но аз не моля Бог да Я прости.
Той няма за какво да и прощава.
Ако е Господ - ще Я възкреси
и ще възвърне древната и слава.
Тогава, и единствено тогава,
ще се смиря, но няма да забравя.
© Яким Дянков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
