Избрах си от сергия за цветя -
два гербера - за гроба на България.
А там - сред бурените и калта
ме дебнат псета, просяци и гарвани.
Да се облажат сладко от смъртта,
че лешоядите не спазват пости.
Остатъка от моята храна,
очакват да им дам за „Бог да прости!".
Но аз не моля Бог да Я прости.
Той няма за какво да и прощава.
Ако е Господ - ще Я възкреси
и ще възвърне древната и слава.
Тогава, и единствено тогава,
ще се смиря, но няма да забравя.
© Яким Дянков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
