18 нояб. 2011 г., 13:39

Сергия за цветя

1K 0 26

Избрах си от сергия за цветя -

два гербера - за гроба на България.

А там - сред бурените и калта

ме дебнат псета, просяци и гарвани.

 

Да се облажат сладко от смъртта,

че лешоядите не спазват пости.

Остатъка от моята храна,

очакват да им дам за „Бог да прости!".

 

Но аз не моля Бог да Я прости.

Той няма за какво да и прощава.

Ако е Господ - ще Я възкреси

и ще възвърне древната и слава.

 

Тогава, и единствено тогава,

ще се смиря, но няма да забравя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...