11 jun 2008, 23:22

Сезони

  Poesía
920 0 4
 

Сезони

 

Ти беше като летен ден

по средата на ноември.

И държеше мислите във плен

чак до края на декември

 

Но дали ще бъде тъй целогодишно,

дали септември пак ще бъде май?

Или ще идваш тъй периодично -

целуваш, мамиш ме и после край!

 

Забравяш ли ме като ме напуснеш?

Ако е така - защо се връщаш тук?

Или просто не можеш да допуснеш -

след теб да ме целува някои друг.

 

И ето аз седя във вечното очакване -

за летен ден в средата на ноември.

И едно досадно чувство пак разплаква ме -

"Ах, този май студен е като декември"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...