Jun 11, 2008, 11:22 PM

Сезони

  Poetry
919 0 4
 

Сезони

 

Ти беше като летен ден

по средата на ноември.

И държеше мислите във плен

чак до края на декември

 

Но дали ще бъде тъй целогодишно,

дали септември пак ще бъде май?

Или ще идваш тъй периодично -

целуваш, мамиш ме и после край!

 

Забравяш ли ме като ме напуснеш?

Ако е така - защо се връщаш тук?

Или просто не можеш да допуснеш -

след теб да ме целува някои друг.

 

И ето аз седя във вечното очакване -

за летен ден в средата на ноември.

И едно досадно чувство пак разплаква ме -

"Ах, този май студен е като декември"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...