15 dic 2009, 11:38

Сезони

  Poesía
1K 0 1

Видях те през пролетта, когато
разцъфтяха тръпки за теб, като кокичета в тревата.
И замириса на ново, на пробудено.
И изучавахме се нетърпеливо, развълнувано.

Усетих те през лято горещо.
Жарко слънце запали всяко нещо.

И ненаситни, прохлада не искахме,
сред плажове, ваканции и от алкохол пропити мисли.

Във тебе вникнах в есен живописна,
когато червено и жълто по листата се разплиска.
През дъждове, ноемврийско-успокоени,
aз убедих се в теб, ти затвърди се в мене.

И връхлетя заскрежена зима.
Тежка, непроходима, но любима.
Всички стихии, душевни и снежни,
преборихме заедно, сега чака ни вечност.


15.12.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... а бях намразила Вечността... чак до края на Света...
    Все пак Вечността е относително понятие... само всесезонието на Любовта е абсолютно... ако и тя е абсолютна...
    Противоречието в Душата ти е удивително - обичам да надниквам в пресъздадените ти стихове...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...