15.12.2009 г., 11:38

Сезони

1K 0 1

Видях те през пролетта, когато
разцъфтяха тръпки за теб, като кокичета в тревата.
И замириса на ново, на пробудено.
И изучавахме се нетърпеливо, развълнувано.

Усетих те през лято горещо.
Жарко слънце запали всяко нещо.

И ненаситни, прохлада не искахме,
сред плажове, ваканции и от алкохол пропити мисли.

Във тебе вникнах в есен живописна,
когато червено и жълто по листата се разплиска.
През дъждове, ноемврийско-успокоени,
aз убедих се в теб, ти затвърди се в мене.

И връхлетя заскрежена зима.
Тежка, непроходима, но любима.
Всички стихии, душевни и снежни,
преборихме заедно, сега чака ни вечност.


15.12.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... а бях намразила Вечността... чак до края на Света...
    Все пак Вечността е относително понятие... само всесезонието на Любовта е абсолютно... ако и тя е абсолютна...
    Противоречието в Душата ти е удивително - обичам да надниквам в пресъздадените ти стихове...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...