15 дек. 2009 г., 11:38

Сезони

1K 0 1

Видях те през пролетта, когато
разцъфтяха тръпки за теб, като кокичета в тревата.
И замириса на ново, на пробудено.
И изучавахме се нетърпеливо, развълнувано.

Усетих те през лято горещо.
Жарко слънце запали всяко нещо.

И ненаситни, прохлада не искахме,
сред плажове, ваканции и от алкохол пропити мисли.

Във тебе вникнах в есен живописна,
когато червено и жълто по листата се разплиска.
През дъждове, ноемврийско-успокоени,
aз убедих се в теб, ти затвърди се в мене.

И връхлетя заскрежена зима.
Тежка, непроходима, но любима.
Всички стихии, душевни и снежни,
преборихме заедно, сега чака ни вечност.


15.12.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... а бях намразила Вечността... чак до края на Света...
    Все пак Вечността е относително понятие... само всесезонието на Любовта е абсолютно... ако и тя е абсолютна...
    Противоречието в Душата ти е удивително - обичам да надниквам в пресъздадените ти стихове...

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...