Dec 15, 2009, 11:38 AM

Сезони

  Poetry
1K 0 1

Видях те през пролетта, когато
разцъфтяха тръпки за теб, като кокичета в тревата.
И замириса на ново, на пробудено.
И изучавахме се нетърпеливо, развълнувано.

Усетих те през лято горещо.
Жарко слънце запали всяко нещо.

И ненаситни, прохлада не искахме,
сред плажове, ваканции и от алкохол пропити мисли.

Във тебе вникнах в есен живописна,
когато червено и жълто по листата се разплиска.
През дъждове, ноемврийско-успокоени,
aз убедих се в теб, ти затвърди се в мене.

И връхлетя заскрежена зима.
Тежка, непроходима, но любима.
Всички стихии, душевни и снежни,
преборихме заедно, сега чака ни вечност.


15.12.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... а бях намразила Вечността... чак до края на Света...
    Все пак Вечността е относително понятие... само всесезонието на Любовта е абсолютно... ако и тя е абсолютна...
    Противоречието в Душата ти е удивително - обичам да надниквам в пресъздадените ти стихове...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...