Dec 15, 2009, 11:38 AM

Сезони 

  Poetry
817 0 1

Видях те през пролетта, когато
разцъфтяха тръпки за теб, като кокичета в тревата.
И замириса на ново, на пробудено.
И изучавахме се нетърпеливо, развълнувано.

Усетих те през лято горещо.
Жарко слънце запали всяко нещо.

И ненаситни, прохлада не искахме,
сред плажове, ваканции и от алкохол пропити мисли.

Във тебе вникнах в есен живописна,
когато червено и жълто по листата се разплиска.
През дъждове, ноемврийско-успокоени,
aз убедих се в теб, ти затвърди се в мене.

И връхлетя заскрежена зима.
Тежка, непроходима, но любима.
Всички стихии, душевни и снежни,
преборихме заедно, сега чака ни вечност.


15.12.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ... а бях намразила Вечността... чак до края на Света...
    Все пак Вечността е относително понятие... само всесезонието на Любовта е абсолютно... ако и тя е абсолютна...
    Противоречието в Душата ти е удивително - обичам да надниквам в пресъздадените ти стихове...
Random works
: ??:??