4 sept 2007, 12:25

Шарена черга

  Poesía
2.5K 0 27
 
 
                                         Жълти чертички,
                                        слънчеви  нишки.
                                        Чернеят бразди,
                                        плодородни земи.
                                        Зеленото до тях -
                                        урожай, благодат.
                                        Лилаво за красота
                                        от лавандулови поля.
                                        Бели се нижат и леки
                                        хайдушки  пътеки.
                                        Червени  шевици,
                                        макове-свещици.
                                        Леят се сини черти,
                                        тичат буйни  реки.
                                        Оранжево за жар,
                                        от небесата  дар.
                                        Пъстрее хубостта
                                        като след дъжд дъга.
                                        Шарената черга на мама -
                                        с душа и сърце изтъкана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...