4 sept 2007, 12:25

Шарена черга

  Poesía
2.5K 0 27
 
 
                                         Жълти чертички,
                                        слънчеви  нишки.
                                        Чернеят бразди,
                                        плодородни земи.
                                        Зеленото до тях -
                                        урожай, благодат.
                                        Лилаво за красота
                                        от лавандулови поля.
                                        Бели се нижат и леки
                                        хайдушки  пътеки.
                                        Червени  шевици,
                                        макове-свещици.
                                        Леят се сини черти,
                                        тичат буйни  реки.
                                        Оранжево за жар,
                                        от небесата  дар.
                                        Пъстрее хубостта
                                        като след дъжд дъга.
                                        Шарената черга на мама -
                                        с душа и сърце изтъкана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...