4 sept 2007, 12:25

Шарена черга

  Poesía
2.5K 0 27
 
 
                                         Жълти чертички,
                                        слънчеви  нишки.
                                        Чернеят бразди,
                                        плодородни земи.
                                        Зеленото до тях -
                                        урожай, благодат.
                                        Лилаво за красота
                                        от лавандулови поля.
                                        Бели се нижат и леки
                                        хайдушки  пътеки.
                                        Червени  шевици,
                                        макове-свещици.
                                        Леят се сини черти,
                                        тичат буйни  реки.
                                        Оранжево за жар,
                                        от небесата  дар.
                                        Пъстрее хубостта
                                        като след дъжд дъга.
                                        Шарената черга на мама -
                                        с душа и сърце изтъкана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...