mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Sep 4, 2007, 12:25 PM

Шарена черга

  Poetry
2.5K 0 27
 
 
                                         Жълти чертички,
                                        слънчеви  нишки.
                                        Чернеят бразди,
                                        плодородни земи.
                                        Зеленото до тях -
                                        урожай, благодат.
                                        Лилаво за красота
                                        от лавандулови поля.
                                        Бели се нижат и леки
                                        хайдушки  пътеки.
                                        Червени  шевици,
                                        макове-свещици.
                                        Леят се сини черти,
                                        тичат буйни  реки.
                                        Оранжево за жар,
                                        от небесата  дар.
                                        Пъстрее хубостта
                                        като след дъжд дъга.
                                        Шарената черга на мама -
                                        с душа и сърце изтъкана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0