4 сент. 2007 г., 12:25

Шарена черга

2.5K 0 27
 
 
                                         Жълти чертички,
                                        слънчеви  нишки.
                                        Чернеят бразди,
                                        плодородни земи.
                                        Зеленото до тях -
                                        урожай, благодат.
                                        Лилаво за красота
                                        от лавандулови поля.
                                        Бели се нижат и леки
                                        хайдушки  пътеки.
                                        Червени  шевици,
                                        макове-свещици.
                                        Леят се сини черти,
                                        тичат буйни  реки.
                                        Оранжево за жар,
                                        от небесата  дар.
                                        Пъстрее хубостта
                                        като след дъжд дъга.
                                        Шарената черга на мама -
                                        с душа и сърце изтъкана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...