Следобедно кафе без захар-
горчиво, черно и самотно.
Наум танго танцувам с вятъра
и се усмихвам ... неохотно.
Отпивам бавно и преглъщам.
Наум добавям щипка сладост.
И самотата си превръщам
в покой-наслада, с щрихи радост.
Че щастието е в ума ни.
Във избора ни да се смеем.
В осмислянето на деня ни.
В благословението, че живеем.
© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados