18.05.2016 г., 21:56 ч.

Щастието 

  Поезия
5.0 / 4
425 0 4
Следобедно кафе без захар-
горчиво, черно и самотно.
Наум танго танцувам с вятъра
и се усмихвам ... неохотно.
Отпивам бавно и преглъщам.
Наум добавям щипка сладост.
И самотата си превръщам
в покой-наслада, с щрихи радост.
Че щастието е в ума ни.
Във избора ни да се смеем.
В осмислянето на деня ни.
В благословението, че живеем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Предложения
  • Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
  • Стъпва тихо на пръсти април, с птича песен хлапашки свирука, и очи дъгоцветни присвил, с цъфнал клон...
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...

Още произведения »