25 ene 2007, 16:34

Ще мога ли да бъда същата

  Poesía
991 0 21
Когато нямам сили да простя,
ранена от слова и от мълчание,
когато на ръба на пропастта, 
разтегната от отчаяние, 
потърся своя път назад, 
през разпилените си мисли, 
изстрадам старата вина
и недоказаните истини, 
когато пак ме заболи
от светлината във зениците,
от недокоснатия миг,
от спомена, че съм обичала
и ме опари радостта 
на вятъра, в листата тръпнещ,
и в мен се сбъдне утринта,
ще мога ли да бъда същата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...