Ще мога ли да бъда същата
Когато нямам сили да простя,
ранена от слова и от мълчание,
когато на ръба на пропастта,
разтегната от отчаяние,
потърся своя път назад,
през разпилените си мисли,
изстрадам старата вина
и недоказаните истини,
когато пак ме заболи
от светлината във зениците,
от недокоснатия миг,
от спомена, че съм обичала
и ме опари радостта
на вятъра, в листата тръпнещ,
и в мен се сбъдне утринта,
ще мога ли да бъда същата?
© Йорданка Гецова All rights reserved.
