Ще пия аз, та ти да си пиян
Узрял е залезът. Върти танго,
налива във очите ми огромни
най-пивкия целебен алкохол,
а пито на аванта се не помни.
Не проумявам с детската душа,
че нарушена някаква забрана,
ще вземе място в целия ми свят
и после ще поискам да остане.
Един ли път от облака преля
дъждът без градус, криво огледало
над жалкия ми опит да летя.
Така и не намерих отлежало.
В сюжета ням на истинския филм
душата ми танцуваща и гола,
напие ли се, все ще прекали
и глътката ще иска да повтори.
Но този залез, знам, от възрастта
не е танго за слабите пиячи...
И не е важно, кой кого избра
или настъпи, неусетил такта.
Ще пия аз, та ти да си пиян
през всички разстояния бездомни,
Но всяка капка радост ще платя,
безпаметния залез да запомниш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
