Ще пия аз, та ти да си пиян
Узрял е залезът. Върти танго,
налива във очите ми огромни
най-пивкия целебен алкохол,
а пито на аванта се не помни.
Не проумявам с детската душа,
че нарушена някаква забрана,
ще вземе място в целия ми свят
и после ще поискам да остане.
Един ли път от облака преля
дъждът без градус, криво огледало
над жалкия ми опит да летя.
Така и не намерих отлежало.
В сюжета ням на истинския филм
душата ми танцуваща и гола,
напие ли се, все ще прекали
и глътката ще иска да повтори.
Но този залез, знам, от възрастта
не е танго за слабите пиячи...
И не е важно, кой кого избра
или настъпи, неусетил такта.
Ще пия аз, та ти да си пиян
през всички разстояния бездомни,
Но всяка капка радост ще платя,
безпаметния залез да запомниш.
