RainaVakova
413 2666
10 нояб. 2018 г., 21:38  

Ще пия аз, та ти да си пиян 

  Поэзия » Любовная
812 10 11

 

Узрял е залезът. Върти танго,
налива във очите ми огромни
най-пивкия целебен алкохол, 
а пито на аванта се не помни. 

Не проумявам с детската душа, 
че нарушена някаква забрана, 
ще вземе място в целия ми свят
и после ще поискам да остане. 

Един ли път от облака преля
дъждът без градус, криво огледало
над жалкия ми опит да летя. 
Така и не намерих отлежало.

В сюжета ням на истинския филм
душата ми танцуваща и гола, 
напие ли се, все ще прекали
и глътката ще иска да повтори.

Но този залез, знам, от възрастта
не е танго за слабите пиячи... 
И не е важно, кой кого избра
или настъпи, неусетил такта. 

Ще пия аз, та ти да си пиян
през всички разстояния бездомни, 
Но всяка капка радост ще платя, 
безпаметния залез да запомниш.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Впечатляваща, както винаги!...
    Поздравления, Райне!...
  • Ех, Любими мои, благодаря за споделянето, както благодаря и на всеки,
    хвърлил волно или неволно едно око на страницата ми...
    Хубав ден да имате и много поетичен заряд!
  • Впечатляващи поетични образи: извисени и недосегаеми! Силен финал:
    "Ще пия аз, та ти да си пиян
    през всички разстояния бездомни,
    Но всяка капка радост ще платя,
    безпаметния залез да запомниш."
    Поздравявам те сърдечно, Райна. Отново поезията ти докосва дълбоко сърцето ми!
  • "най-пивкия целебен алкохол,"
    прочетох и отпих сред редовете.
    Не знам ще затанцува ли танго
    и музата ми. Ала ми просветна,
    че залезите трезви или не
    решиш ли да забравиш
    все се връщат.
    Изправят ако си на колене
    и те усмихват ако си намръщен.

    Благодаря, Невероятнице!
  • Снощи се опих от мъка.
    Бях на среща със връстници.
    Запалихме по свещ в селската църква:
    за ония, които вече са небесни птици...
    Но животът на другите продължава.
    И вино пихме и играхме!
    Но в душите ни спомени отлежават.
    Повод да напишеш това прекрасно стихотворение с аромат на гроздов букет, предполагам е някой твой неотмилял момент.
    Поздравления, Райна!
  • Този залез, който "върти танго" е наистина впечатляващ! Такава разкошна жизнена метафоричност е белег на неподражаем талант и восококаратна Поезия! Обичам стиховете ти и ги чакам с жадна душа, Райне!
  • Разкош!
  • Слабите пиячи спят с глава топната в салатата, а силните - в десерта. Майтапът на страна, стихът ти оново е страхотен, Райне и аз ти благодаря за удоволствието!
  • Ще го запомни, Райне! Много красива творба.
  • Благодаря ти, Младенка... Не знам колко е отлежало, щото за цигара и половина е писано, но е цяло чудо, че в залеза на моята чувствителност се е родило... Наздраве за чудесата, приятелю!
  • "Ще пия аз, та ти да си пиян
    през всички разстояния бездомни,
    Но всяка капка радост ще платя,
    безпаметния залез да запомниш."

    Впечатляващ финал на този твой открояващ се стих, Райна.

    "Но този залез, знам, от възрастта
    не е танго за слабите пиячи.."

    Така е и вдигам тост за написаното. Узряло е и отлежало в мозъчните гънки, или както би се изразила Агата Кристи - в "малките сиви клетчици"! Аплаузи!
Предложения
: ??:??