13 abr 2014, 0:42

Ще те почакам

  Poesía » Otra
1.4K 0 17

Над мен небето е увиснало,
като олово над главата ми.
От всичко вече ми е писнало -
от дертове и неприятели.
Ще хвана пътя към морето
със плажа тих и със вълните.
Ще седна кротко там където
прекарвахме със тебе дните
на детството кристално чисто,
без ядове и без проблеми,
с души, като водата бистри,
с мечти, като море големи.
Ще седна и ще те почакам
дори да си накрай света.
А гларусите, да си гракат -
приятел чака се така…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И Любовта "чака се така..."
  • Sanvali,като автора!
  • Поздрав, Валка!

    Емоционално стихо!
  • Благодаря, Ена!!!
  • Как ми се иска и аз да направя същото!
    Много хубав и въздействащ стих, зарежда... и размечтава
    Ех, това море... бих чакала приятел цяла вечност...
    Много красив стих!!!
    Благодаря ти!

    Светли Великденски празници!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...