13 abr 2014, 0:42

Ще те почакам

  Poesía » Otra
1.4K 0 17

Над мен небето е увиснало,
като олово над главата ми.
От всичко вече ми е писнало -
от дертове и неприятели.
Ще хвана пътя към морето
със плажа тих и със вълните.
Ще седна кротко там където
прекарвахме със тебе дните
на детството кристално чисто,
без ядове и без проблеми,
с души, като водата бистри,
с мечти, като море големи.
Ще седна и ще те почакам
дори да си накрай света.
А гларусите, да си гракат -
приятел чака се така…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И Любовта "чака се така..."
  • Sanvali,като автора!
  • Поздрав, Валка!

    Емоционално стихо!
  • Благодаря, Ена!!!
  • Как ми се иска и аз да направя същото!
    Много хубав и въздействащ стих, зарежда... и размечтава
    Ех, това море... бих чакала приятел цяла вечност...
    Много красив стих!!!
    Благодаря ти!

    Светли Великденски празници!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...