Щурее ми се още ей така
Луната ми прилича на прозорец,
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее
и ми се иска да излезем вън,
да спрем да пазим поведение,
да вдигаме до бога шум.
Да караме на бързи обороти,
да се изкъпем в някой шадраван,
обувките да си забравим после,
да легнем на горещия асфалт.
Да се търкаляме дори по склона
на някой хълм в някой парк,
да бъдем с теб нормални хора
в тоя светски лунапарк.
А после да отпрашим към морето
без бански и хавлии, и масла.
И пясъкът със сол да ни приветства,
когато стигнем рано сутринта.
А после, ми каквото ще да става.
Нали косите вятърът ни вя,
нали ни беше толкова забавно.
Щурее ми се още, ей така.
© Мариела Пидева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И на мен ми се щурее
Прекрасно! -
Ех, на мене също ми се дощуря!...
Браво! -
Радвам се ,че ме намери...благодаря ти, че те открих!
-
''да бъдем с теб нормални хора
в тоя светски лунапарк.''
Обикновено така се получава-хората,които изглеждат странни и дори направо луди в очите на другите,се оказват по-нормални от тяхПоздравления,че още имаш този дух и живец в теб,защото именно това-детското,безразсъдното и лудо на моменти поведение и мислене ни поддържа истински живи! -
Ехаааа
-
!
-
И на мен ми се иска и понякога го пpавя!
-
Няма нищо по-приятно от такова посрещане. Пожелавам го на всички.И благодаря
-
И на мен така
Супер настроение носи този стих!
Добре дошла и от мен -
Добре дошла! Със замах при това!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Супер си, Мим!!!
Благодаря за рекламата там!!!
Пиша ти хиляда шестици за компенсация, че това съм го пропуснала тук!!!