Щурее ми се още ей така
Луната ми прилича на прозорец,
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее
и ми се иска да излезем вън,
да спрем да пазим поведение,
да вдигаме до бога шум.
Да караме на бързи обороти,
да се изкъпем в някой шадраван,
обувките да си забравим после,
да легнем на горещия асфалт.
Да се търкаляме дори по склона
на някой хълм в някой парк,
да бъдем с теб нормални хора
в тоя светски лунапарк.
А после да отпрашим към морето
без бански и хавлии, и масла.
И пясъкът със сол да ни приветства,
когато стигнем рано сутринта.
А после, ми каквото ще да става.
Нали косите вятърът ни вя,
нали ни беше толкова забавно.
Щурее ми се още, ей така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Пидева Всички права запазени
Прекрасно!
