Щурее ми се още ей така
Луната ми прилича на прозорец,
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее
и ми се иска да излезем вън,
да спрем да пазим поведение,
да вдигаме до бога шум.
Да караме на бързи обороти,
да се изкъпем в някой шадраван,
обувките да си забравим после,
да легнем на горещия асфалт.
Да се търкаляме дори по склона
на някой хълм в някой парк,
да бъдем с теб нормални хора
в тоя светски лунапарк.
А после да отпрашим към морето
без бански и хавлии, и масла.
И пясъкът със сол да ни приветства,
когато стигнем рано сутринта.
А после, ми каквото ще да става.
Нали косите вятърът ни вя,
нали ни беше толкова забавно.
Щурее ми се още, ей така.
© Мариела Пидева All rights reserved.
Прекрасно!
