Симво(лично)
преливат тишина и невъзможност,
копнежи сини мръзнат от неслучване
и спомени, зашити в безтегловност.
От първото усещане за болка
самотни тъжни истини се стоплят,
катерят се по гърлото на спомена,
в жаравата на раните се мокрят.
От тежкото на нервно необичане,
препънати в любов, недоспасени,
със трепети изгарящи се вричаме
в най-прашната душа да я намерим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
