Jan 11, 2008, 8:50 AM

Симво(лично)

  Poetry » Other
951 0 9
От първите симптоми на сбогуване
преливат тишина и невъзможност,
копнежи сини мръзнат от неслучване
и спомени, зашити в безтегловност.

От първото усещане за болка
самотни тъжни истини се стоплят,
катерят се по гърлото на спомена,
в жаравата на раните се мокрят.

От тежкото на нервно необичане,
препънати в любов, недоспасени,
със трепети изгарящи се вричаме
в най-прашната душа да я намерим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....