Lss (Любка Славова)
42 54
19 jul 2014, 11:15

Синове 

  Poesía » Otra
547 1 2

Момчетата тръгнаха с блясък в очите си.

Крилата разпериха в синя безкрайност.

Крилата… които отрязах от себе си

със майчина обич и всеотдайност.

 

Небето е тяхно. Не им трябва земята.

С очите си жадни все гледам нагоре.

Там лудият вятър през глава се премята,

израсли момчета владеят простора.

 

И нощем до болка се свиват зениците.

Сънувам ги още по детски засмени.

А те разговарят безгрижно със птиците

и гонят мечтите в далечни вселени.

 

С любов ги наглеждам от златни полета,

редя им успехите в житна мозайка.

И чакам момента да вземат билета

за връщане кратко при своята майка.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??