Lss (Любка Славова)
42 54
19.07.2014 г., 11:15 ч.

Синове 

  Поезия » Друга
563 1 2

Момчетата тръгнаха с блясък в очите си.

Крилата разпериха в синя безкрайност.

Крилата… които отрязах от себе си

със майчина обич и всеотдайност.

 

Небето е тяхно. Не им трябва земята.

С очите си жадни все гледам нагоре.

Там лудият вятър през глава се премята,

израсли момчета владеят простора.

 

И нощем до болка се свиват зениците.

Сънувам ги още по детски засмени.

А те разговарят безгрижно със птиците

и гонят мечтите в далечни вселени.

 

С любов ги наглеждам от златни полета,

редя им успехите в житна мозайка.

И чакам момента да вземат билета

за връщане кратко при своята майка.

© Любка Славова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??