13 dic 2011, 21:02

Скитник

Poesía » Otra

517 0 1

Ходя сам по таз земя,
търся себе си сред много други,
виждам погледи безброй,
но душите вече са им чужди.
Лицето мое детството открива,
но усмивката отдавна съм погубил.
Разпознавам ли се сам в мистерията, наречена реалност,
отразява ли се още образът в огледалото.
Скитник ли съм, или пътя съм загубил,
заслужавам ли да бъда господар на собствения си живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Kalia1117 (Лили Вълчева)

"Лицето мое детството открива,
но усмивката отдавна съм погубил.
Разпознавам ли се сам в мистерията, наречена реалност,
отразява ли се още образът в огледалото.
Скитник ли съм, или пътя съм загубил,
заслужавам ли да бъда господ"
Все по силно със всеки ред!!!

2015-12-25T02:59:23+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0