13 дек. 2011 г., 21:02

Скитник

516 0 1

Ходя сам по таз земя,
търся себе си сред много други,
виждам погледи безброй,
но душите вече са им чужди.
Лицето мое детството открива,
но усмивката отдавна съм погубил.
Разпознавам ли се сам в мистерията, наречена реалност,
отразява ли се още образът в огледалото.
Скитник ли съм, или пътя съм загубил,
заслужавам ли да бъда господар на собствения си живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Лицето мое детството открива,
    но усмивката отдавна съм погубил.
    Разпознавам ли се сам в мистерията, наречена реалност,
    отразява ли се още образът в огледалото.
    Скитник ли съм, или пътя съм загубил,
    заслужавам ли да бъда господ"
    Все по силно със всеки ред!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...