13.12.2011 г., 21:02

Скитник

514 0 1

Ходя сам по таз земя,
търся себе си сред много други,
виждам погледи безброй,
но душите вече са им чужди.
Лицето мое детството открива,
но усмивката отдавна съм погубил.
Разпознавам ли се сам в мистерията, наречена реалност,
отразява ли се още образът в огледалото.
Скитник ли съм, или пътя съм загубил,
заслужавам ли да бъда господар на собствения си живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Лицето мое детството открива,
    но усмивката отдавна съм погубил.
    Разпознавам ли се сам в мистерията, наречена реалност,
    отразява ли се още образът в огледалото.
    Скитник ли съм, или пътя съм загубил,
    заслужавам ли да бъда господ"
    Все по силно със всеки ред!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...