3 abr 2025, 15:16

Скитник

438 3 5

Живях хиляда живота.

Цар бях. И просяк.

Зная къде скриха

кивота.

Дори с Мерлин бях

магьосник.

Видях какво ли не!

И слава и грехопадение.

Видях първичното море.

Едно вселенско въведение..

И рицар бях. И на кладата

горях.

Раждах се. Умирах.

Пак живях. Обичах,

не придирях.

На улиците спях.

Безкрайните звезди броях.

Човек да бъда,

дали успях?

Исках да достигна висините.

Да се доближа до Бога!

Но, май, попречи ми

човешката природа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вечният въпрос,който човешката съвест трябва(ако е чиста);и в миг на изпитания си задава:Къде си тръгнал,човече?!
    Вярно,днес човекът не е като Свети Петър,за да попита:"Quo vadis, Domine?"
    Но...Все още пътищата на любовта към искрата Божия в душите човешки са много,и различни!
    Докато дяволската пътека на злодеянията е една и съща.И често съблазнява човешкото в човека.
    Поздравления, Живко!
  • Много правилен извод правиш, Живко. Поздравление! Никой човек не може да бъде истински Рицар. Истинските рицари са винаги с неземен произход!!!:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/obet-7
  • Много хубаво!
  • "Човек да бъда,
    дали успях?
    Исках да достигна висините.
    Да се доближа до Бога!"
    Чудесно! Желанието е важно, приятелю!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...